Себестойност, ценообразуване, калкулации

СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОДУКЦИЯТА. ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

Себестойността изразява в парична форма съвкупността от всички разходи.

ВИДОВЕ СЕБЕСТОЙНОСТ

Производствена себестойност

Производствената себестойност е включва всички разходи за производство/закупуване на една стока и съхранението й в склад „Готова продукция“ и е отговор на въпроса „Колко ми струва да произведа/закупя един брой от конкретен продукт или да предоставя дадена услуга?“.

ПРИМЕР за разходи, които влизат в производствената себестойност на производствена фирма:

  • разходи за суровини, материали и консумативи, необходими за производството на конкретното изделие;
  • дял от режийни разходи, които са свързани с производство;
  • цена на труда (възнаграждение/осигуровки/данъци), свързан с производството на конкретното изделие;
  • дял от общите разходи за контрол и управление на качеството в производството;
  • дял от брака, свързан с конкретното изделие;
  • дял от амортизациите на машини – ИЛИ дял само от амортизациите на машините, които участват в производството на конкретното изделие ИЛИ дял от общите амортизационни отчисления, свързани с производството;
  • акцизи;
  • лицензи и авторски права;
  • разходи за опаковка – търговска и/или транспортна;
  • дял от общите разходи за разходи за съхранение – наем складови площи, режийни, възнаграждение/осигуровки/данъци за складови работници и т.н.

ПРИМЕР за разходи, които влизат в производствената себестойност на търговска фирма:

  • покупна цена на изделието;
  • разходи за транспорт;
  • брак (ако продавате плодове, това са развалените, които не можете да продадете и трябва да изхвърлите);
  • акцизи;
  • лицензи и авторски права;
  • мита;
  • дял от общите разходи за разходи за съхранение – наем складови площи, режийни, възнаграждение/осигуровки/данъци за складови работници и т.н.

Пълна себестойност

Пълната себестойност на едно изделие включва производствената себестойност + дял от общофирмените непроизводствени разходи.

Пълната себестойност е отговор на въпроса „Колко общо ми струва един брой от конкретен продукт/услуга?“.

Общофирмените непроизводствени разходи са онези, които не се влияят пряко от производството (т.е. съществуват дори и производствения процес да спре).

Пример за такива разходи са: търговски (търговски екип, търговски инструменти и др.), рекламни, за счетоводство, за юридически услуги, административни, режийни (електричество, вода и т.н.) за непроизводствените звена, наеми за непроизводствени/нескладови площи и т.н.

ПРИМЕР за общофирмени непроизводствени разходи, дял от които трябва да се включи в пълната себестойност на изделието:

  • разходи за маркетинг и реклама – за конкретното изделие + дял от общите (имиджови и др.)
  • търговски разходи – за конкретното изделие + дял от общите
  • разходи за външни услуги – наеми (недвижими имоти, машини, персонал и др.), счетоводни, юридически, куриерски, охрана, консултантски и др.;
  • режийни разходи – енергоносители, вода, комуникации и др.;
  • разходи за изследователска и развойна дейност – за конкретното изделие + дял от общите;
  • финансови разходи (кредити, заеми, данъци и такси, наказателни плащания и др.);
  • разходи за гаранционна сервизна поддръжка – за конкретното изделие + дял от общите разходи за сервизна дейност;
  • амортизации на непроизводствени активи (сгради, машини, обзавеждане, оборудване и т.н.).

Съществуват множество методи за изчисляване на дела от общите разходи, който трябва да се добави към себестойността на конкретен продукт. Предлагаме ви три, които са сравнително лесни за прилагане и осигуряват относително приемлива точност:

Метод 1: Разделяне на общофирмените разходи на броя произведени изделия.

Това е най-лесният за използване метод, но за съжаление е приложим само, когато е ясно колко на брой продукти ще бъдат произведени за конкретен период.

Ако фирмата произвежда продукти с много различни цени (особено ако разликата е в порядък т.е. х10, х100 и т.н.), препоръчително е тези разлики да се запазят и при калкулиране на дяловете от общите разходи т.е. на по-скъпите изделия да се добави по-голям дял от общофирмените разходи.

Пример: Общофирмените непроизводствени разходи са 100 000 лв. за една година и за този период ще бъдат произведени 1 000 000 броя от дадено изделия. Тогава към производствената себестойност на всяко изделие ще трябва да се прибави 0.10лв. (100 000лв./1 000 000).

Метод 2: Определяне на процентно съотношение на общофирмените непроизводствени разходи от приходите от продажби (исторически и/или планирани) и използване на това съотношение за изчисление на дела от продажната цена на дребно, който трябва да се добави към производствената себестойност на конкретно изделие.

Определя се процентното съотношение на (планираните) общофирмени непроизводствени разходи от (планираните) общи приходи за единица период (най-често година). Изчислява се на какво е равна стойността на същия процент от цената на дребно и получената сума се прибавя към производствената себестойност. При този метод няма нужда да се съобразява дали едно изделие е много по-евтино от друго, защото винаги се прибавя процент от съответната цена на дребно. Така към производствената себестойност на по-скъпите изделия ще се прибави по-голяма абсолютна сума, защото ще е изчислена върху по-високата им цена. Трябва да знаете, че този метод не е точен, ако не може да се прогнозират добре продажбите за бъдещ период! Силата на този подход е при изчисляване на себестойност на продукти, за които (ще) има поръчка за конкретни бройки, които трябва да се произведат за фиксиран период от време.

Пример: Общофирмените непроизводствени разходи са 80 000 лв. за една година и за този период ще бъдат продадени стоки общо за 640 000лв. (по цени на дребно). Тогава общофирмените непроизводствени разходи ще са 12.5% (80 000/640 000) от общите приходи. Следва, че към производствената себестойност на всяко изделие трябва да се прибавят 12.5% от неговата продажна цена на дребно. Или, ако производствената себестойност на едно изделие е 42лв., а продажната – 100лв., то пълната себестойност ще бъде 54.50лв=42+100*12.5%.

Метод 3: Разделяне на общофирмените разходи на работните часове за годината и получаване на дял от общофирмените разходи за единица време (работен ден, час или минута). Определяне на времето за производство на дадено изделие и умножение на това време по получения дял от общофирмените разходи за единица време. Този метод е точен при последователно производство (приключва работата по едно изделие и тогава започва следващото). Ако обаче едновременно се произвеждат няколко изделия, ще се наложи известно модифициране.

Пример: Ако в годината фирмата работи 248 дни по 8 часа, то общия брой работни часове е 1984=248*8. Ако общофирмените непроизводствени разходи за една година са 120 000лв., то делът от тях за 1 работен час ще бъде 60.48лв.=120 000лв./1984 часа. Така, ако едно изделие се произвежда за 17 мин., то към неговата производствена себестойност ще трябва да се прибавят 17.14лв=(17/60)*60.48лв.

РАЗХОДИ.

Класификация и структура на разходите:

Според обвързаността им с обема на производството, разходите биват

  • постоянни и
  • променливи;

От позициите на официалното счетоводство

  • по икономически елементи и
  • по функционално предназначение;

Според начина на калкулиране им в себестойността – преки и непреки разходи.

  • Преките разходи са тези, които се правят за производството и реализацията на конкретния продукт/услуга и могат да се калкулират пряко в неговата себестойност. Такива са разходите за основни материали, за работна заплата и т.н.
  • Непреките са тези, чийто размер в единица продукт не може да се определи точно и безусловно. Такива са разходите за осветление, за издръжка на звена и служби с общо предназначение и т.н.;

– Разходи по статии на калкулацията – статиите на калкулацията се определят от самото предприятие.

 

Разходи по статии на калкулацията Сума
За цялото количество За единица
1 Разходи за материали
2 Разходи за горива и енергия
3 Разходи за външни услуги
4 Разходи за амортзация
5 Разходи за заплати
6 Разходи за социални осигуровки
7 Разходи за брак
8 Други разходи
Фактическа себестойност

 

ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Обща характеристика на ценообразуването.

Ценообразуването е процес на определяне на правилата за формиране на цените на продукцията на предприятието. За целта се разработват ценова политика и стратегия, които се обвързват с цялостната корпоративна стратегия и маркетинговата стратегия на предприятието. С ценовата стратегия на предприятието се определят:

  • Ценовия модел – какви принципи ще се заложат в основата на ценообразуването;
  • Ценова диференциация – какви съотношения ще се установят между цените на продуктите/услугите на предприятието и тези на конкурентите, както и между цените на различни стоки на самото предприятие;
  • Ценова структура – какви съотношения ще се установят между елементите на цената;
  • Методи на ценообразуване;

Същност и структура на цените.

Цената на стоката е паричен израз на стойността на стоката в определен момент, на определен пазар. Тя се проявява само в процеса на размяна и се идентифицира с количеството пари (или друг ресурс), което се разменя срещу тази стока. Цената като икономическа категория е пряко свързана с други две икономически категории – стока и пари. Във връзка с това могат да бъдат изведени три основни акцента:

  • Цена имат стоките, които са предназначени за размяна;
  • Цената се определя с посредничеството на парите като универсален измерител на стойността;
  • Цената на стоката отразява моментните съотношения между стойността на парите и стоките, както и пропорциите на размяната им;

Пазарната цена се формира като резултат от съгласуването на интересите на пазарните субекти в процеса на размяна.

Елементи на цената – себестойност, печалба, ДДС, акцизи, мита, търговска отстъпка, надценка.

  • От позицията на счетоводството, печалбата има резултативен характер т.е. определя се като разлика между приходи и разходи в края на отчетния период.
  • Като елемент на цената, размерът на печалбата се определя и начислява в планов порядък т.е. определя се планова норма на печалба.
  • Търговската отстъпка е цената на посредническата услуга, която генерира доход за посредниците. Определя се в процент или като абсолютна сума. Търговската отстъпка най-често се прилага при фиксирани крайни продажни цени за потребителя.

Структура на цената – отразява съотношението между нейните елементи и изразява относителния им дял в процент.

Финансов план